Войната на Израел срещу Газа предизвика война срещу свободата на словото на Запад

На 20 декември бях разсънен в 7 сутринта от звъненето на звънеца на вратата ми. На вратата имаше двама служители на реда.

Казаха ми, че ме арестуват по съмнение в осъществяване на закононарушение според раздел 12 (1A) от Закона за тероризма от 2000 година на Обединеното кралство.

Съответният раздел от закона гласи: „ Човек прави закононарушение, в случай че лицето – (a) показва мнение или убеждения, които поддържат неразрешена организация, и (b) по този метод е неблагоразумие във връзка с това дали човек, към който е ориентиран изразът, ще бъде поощрен да поддържа неразрешена организация. “

Полицаите ми обясниха, че моето хипотетично нарушаване е обвързвано с един туит, който разгласих за Хамас на 15 ноември.

След като преди малко си легнах и бях ненапълно сънен, единственият отговор, който съумях в началото да съумея, беше да им кажа, че карцерът ми е „ оруелски “ и че явно в този момент живеем в антиутопия. Мъчех се да приема, че в Обединеното кралство на 21-ви век ме арестуваха не за нещо, което съм направил, а за изложение на мнение.

Бях написал въпросния туит в отговор на ционист, който примамваше хората онлайн да кажат, че „ поддържат Хамас “, която от дълго време е неразрешена като терористична организация във Англия, и по този метод бива задържан.

Идентифицирайки се единствено като Джеймс, този човек ми сподели:

„ Просто туитни
Подкрепям Хамас! “
3 думи са всичко, което би трябвало да туитнете и тогава ние знаем къде се намирате. “

Отказах да хвана стръвта и отговорих „ Подкрепям палестинците, това е задоволително “, преди да продължа с „ и поддържам Хамас против израелската войска “.

Поглеждайки обратно, имам вяра, че това беше, изключително за обществена медийна платформа като X, деликатно калибриран и прецизен израз на моето същинско мнение.

Онзи ден не споделих „ Подкрепям Хамас политически “ по простата причина, че сходно изказване не би било правилно.

Като еврейски безбожник, социалист и секуларист, аз естествено не поддържам Хамас или друга ислямистка или религиозна група. Това обаче не значи, че не почитам и не се удивлявам на съпротивата, която Хамас оказва против геноцидната войска на Израел.

В предишното постоянно подлагах на критика Хамас. Например през февруари 2011 година в публикация, оповестена в моя персонален блог, озаглавена „ Въшното държавно управление на Хамас “, аз подлагах на критика групата за първичния й отвод да поддържа въстанието на египетския народ против Хосни Мубарак. През годините съм писал публикации и изявления в блогове, критикуващи групата за потреблението на изтезания, поддръжката й за решението за две страни, репресиите против дамите и офанзивите против всемирски палестински младежи, които желаят свободата си. Публикацията ми в блога, озаглавена „ Подкрепяме палестинския народ от Газа, а не Хамас “, беше оповестена преди съвсем 15 години, през 2009 година Писах също доста за това по какъв начин Хамас е създание на израелската страна – значим факт, който Западът избира да не помни през днешния ден.

Въпреки всичко това, обясних на моя полицейски следовател, аз в действителност поддържам съпротивата на Хамас против армията на Израел. Това е по този начин, тъй като когато става дума за опозиция против убийствената война на Израел против палестинците в Газа, бих подкрепил самия демон – тъкмо както през Втората международна война бих подкрепил съпротивата на Полската национална войска против нацистите, макар техния антисемитизъм.

За страдание моят опит да бъда задържан единствено за изложение на пропалестинско мнение онлайн не е неповторим по никакъв метод. През последните няколко месеца английската полиция удвои дългогодишните си старания да задуши свободата на словото по отношение на Палестина, като приравни всички изрази на поддръжка за палестинците с поддръжка за Хамас. Мик Напиер, създателят на Шотландската акция за взаимност в Палестина, беше задържан няколко дни преди мен за сходно „ закононарушение “.

Това е по този начин, тъй като от началото на последната война на Израел против Газа и публичните митинги против нея, има невиждан политически напън върху полицията да следи, а когато е належащо, да мълчи и глоби, пропалестински гласове.

Тези възобновени старания за криминализиране на пропалестинския активизъм и изявление по никакъв метод не са били незабележими.

Би Би Си, гласът на английския истаблишмънт, да вземем за пример, повърхностно съобщи в новинарски репортаж през октомври, че необятно публикуваните пропалестински демонстрации в страната в действителност са „ про-Хамас “ (корпорацията имаше да отдръпна тази оценка след социална реакция), а вътрешният министър Суела Брейвърман ги дефинира като „ маршове на омразата “, посещавани от „ заболели “ антисемити.

Министър-председателят Риши Сунак изрази ясно личните си усеща, когато по време на посещаване в еврейско учебно заведение в Лондон разгласи, че държавното управление е предоставило на полицията „ всички принадлежности, пълномощия и насоки “, нужни на полицията тези пропалестински митинги, добавяйки „ антисемитизмът няма да устои “.

В последна сметка Брейвърман отиде прекомерно надалеч и упрекна лондонската столична полиция, че облагодетелства пропалестинските протестиращи, принуждавайки Сунак да я уволни.

Всичко това беше продължение на дългогодишните старания на английския политически и медиен истаблишмънт да показа антиционизма и поддръжката за палестинците като антисемитски, с цел да отбрани Израел и да продължи дневния ред на имперската външна политика на Англия.

За тази цел неправилно наречената „ Кампания против антисемитизма “ даже допуска, че многократните пропалестински демонстрации в Лондон са принудили английските евреи да „ изоставен домовете си “ и „ отстранен огърлиците си със звездата на Давид и да скрият своите кипи ”. Това, макар че еврейският блок на последните няколко демонстрации в Лондон непрекъснато беше над 1000 души.

Аз самият присъствах на доста сходни демонстрации през последните няколко месеца и станах очевидец от първа ръка на топлото посрещане на евреите в тези пространства. При един митинг даже имаше група мюсюлмански дами, които скандираха „ Юдаизъм да, ционизъм не “.

Днес английското държавно управление, с цялостната поддръжка на лейбъристката съпротива под управлението на Кийр Стармър и огромна част от главните английски медии, се пробва да употребява петна от антисемитизъм, с цел да легитимира безмилостните си офанзиви против най-фундаменталните демократичните свободи на британците. Всички евреи поддържат Израел, съгласно техния мотив, затова всяка рецензия на „ еврейската страна “, в това число рецензията на нейната геноцидна война против Газа, е всъщност антисемитска. Разбира се, това не са пропалестинските стачкуващи, само че този мотив, който допуска, че всички евреи поддържат израелската политика на недояждане на палестински цивилни, бомбардиране на лечебни заведения и изтребване на деца единствено тъй като са евреи, е в действителност антисемитски.

Междувременно доста евреи, които гласно подлагат на критика Израел и войната му против Газа, са или пренебрегнати и изтрити от медиите и политическите съсловия, или, както в моя случай, са подложени на подправени правосъдни преследвания и гонене. Същото важи и в Германия, където евреите антиционисти са подложени на държавна принуда, тъй като не се подчиняват на описа, че Израел е олицетворение на това какво значи да си евреин.

Това, което направи вероятен моят арест поради туит в поддръжка на палестинската опозиция, беше статутът на Хамас като неразрешена терористична организация.

Британската страна дефинира военната част на Хамас като терористична организация през 2001 година и разшири тази възбрана, с цел да включи и политическото крило на групата през 2021 година

В политическия си документ по въпроса държавното управление на Обединеното кралство оправда това решение, като съобщи, че Хамас „ употребява безразборни ракетни или минометни офанзиви и набези против израелски цели “. „ По време на спора през май 2021 година над 4000 ракети бяха изстреляни безсистемно към Израел “, добави той, „ вследствие на това бяха убити цивилни, в това число 2 израелски деца.

Тези аргументи, несъмнено, са неуместни и служат единствено за разкритие на лицемерието на английската страна. Ако изстрелването на неуправляеми ракети против окупационна войска, притежаваща най-съвременни отбранителни системи, и убиването на шепа цивилни в процеса, е задоволително, с цел да бъде жигосан Хамас като „ терористична “ организация, тогава Израел, който има хвърли тонове експлозиви върху обсадено население и умъртви към 24 000 души, в това число повече от 10 000 деца в границите на три месеца, безспорно също е терористична организация и би трябвало да бъде неразрешена като терористична организация. И въпреки всичко тези, които поддържат Израел и неговите офанзиви против палестинците абсолютно, не намират служители на реда на прага си.

Британската страна се пробва да криминализира всяка поддръжка и взаимност с палестинците и нападна правото ни на независимост на словото, както е заложено в Закона за правата на индивида от 1998 година и член 10 от Европейската спогодба за правата на индивида, единствено с цел да подсигурява, че Израел може да продължи с явните си нарушавания на интернационалното право.

През последните три месеца израелските военни бомбардираха бежански лагери, лечебни заведения и учебни заведения. Той умъртви повече от 100 публицисти, доста от които при целенасочени офанзиви дружно с техните фамилии, и стреля по богомолци, закриващи се в черква. Пълната му блокада на Газа, съчетана с безмилостното бомбардиране на цивилната инфраструктура, докара до колапс на здравната система и докара до условия на апетит.

На 20 март ще науча дали полицията ще ми повдигне обвиняване за нарушаване. Каквото и да се случи обаче, няма да бъда възпрян да приказвам против зверствата на Израел и в поддръжка на палестинската битка за избавление и достолепие. Докато палестинците в Газа са изправени пред геноцидна война, техните поддръжници във Англия и другаде на Запад са изправени пред нахлуване против правото им на независимост на словото. Но ние няма да се откажем от нашата борба – за свободна Палестина и същински демократична Англия.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.